Сибирски лук (Allium schoenoprasum) е луковично тревисто многогодишно растение. Принадлежи към семейство Amaryllidaceae (Кокичеви). Нарича се още див лук, резанец, шивес, салатен лук, планински лук. Растението произлиза от Сибир, Китай или Гърция. Билката е култивирана в Европа още през Средновековието. Използването й датира от 5000 години. Римляните са вярвали, че растението може да облекчи болката от слънчево изгаряне или възпалено гърло. Смятало се е, че изсушените листа, поставени около домовете на хората, отблъскват болести и зло. През ХІХ век нидерландските фермери са хранели крави с билката, за да дадат различен вкус към млякото.
Сибирският лук нараства на височина от 30 до 50 сантиметра. Луковиците са дълги 2-3 см и широки 1 см. Стъблото е кухо и тръбесто, с дължина до 50 см. Текстурата му се променя в зависимост от цъфтежа. По принцип стъблата са меки, но точно преди цъфтежа стават твърди. Листата са по-къси от стъблото, но отново са кухи и тръбести. По това Allium schoenoprasum се различава от чесъна.
Цъфти обилно с красиви светло-розово-виолетови цветове в началото на лятото: Юни-Юли. Естествените му хабитати са Балканите, Мала Азия и Сибир, от където идва и името му. Лесно за отглеждане растение, което предпочита леки и отцедливи почви и слънчеви места. Образува гъста туфа, която лесно бива разделяна пролетно или есенно време.
Не страда от болести и вредители.
Може да се появи загниване на корените, ако е засаден в тежка и преовлажнена почва.
Мирисът на цвета отблъсква по-голяма част от насекомите.
Allium schoenoprasum е устойчиво на студ, трайно насаждение, което се засажда в ранна пролет. Разпространено е в тропическите и субтропическите области на двете полукълба. Предпочита огрявани от слънце места.
Намира приложение като акцент в цветната градина, допълнение в алпинеума или като подправка за супи, салати и други ястия.
Растението има декоративна стойност.
