Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение.

Най – известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа.

В България са разпространени из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Използват се корените (отвара), венечните листа (запарка), семената (отвара).

Божурът е особено ценен в Китай, превърнат е в национален символ на страната и според китайската философия за хармония, ако засадим божур в градината си, той ще привлича богатството към нашия дом.

 

Още от древността това растение се е славело със своите чудодейни свойства и се е смятало за едно от чудесата на сътворението. Според легенди злите духове изчезват от онези места, където расте божурът и дори няколко малки парченца от него, нанизани на връвчица около шията, са достатъчна защита от злото. Най – популярните у нас видове божури са кичести. Тревистият божур достига височина до 50 – 100 см и цъфти ок късна пролет до началото на лятото.

 

Отглеждане: Божурите трябва да се засаждат/разсаждат през есента или ранна пролет на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.

Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага. Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см.

 

Поливане: Божурът иска умерено поливане, така че почвата да не изсъхва.

 

Светлина: Божурът е слънчево цвете, затова е желателно да му изберете светло и уютно място за виреене. Понася и частична сянка, но за кратко. В противен случай спира да дава цвят.