Гледичията е ценен медоносен дървесен вид. Тя цъфти непосредствено след акацията и осигурява получаването на много ароматен мед. У нас се отглежда като парково и крайпътно дърво. Освен единично може да се залесява и на по-големи площи.

 

Плодовете и листата на растението. Листата се берат напролет, когато са свежо-зелени. Плодовете се берат след като узреят и се сушат във фурна на 50 С.

Листата се употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища, анемия, стенокардия и др. Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек. 

 

Гледичията е широколистно дърво, достигащо височина до 20, а понякога до 45 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове. Кората му е сивокафява, плитко напукана, има перести или двойно перести листа. В пазвите им са разположени гроздовидни съцветия, образувани от жълтозелени цветове. Венчето е почти правилно, от 3 до 5 неравни листчета. Плодът е сърповидно извит или надлъжно усукан боб, 30-45 см дълъг и 3-4 см широк, кафяво-червеникав, лъскав, многосеменен, с около 30 семена в една шушулка. Цъфтежа на гледечията е през май и юни(след акацията) и продължава 10-15 дни. Цветовете издават много нежен и приятен аромат, който може да се усети далеч от дървото. Гледичията по мнението на проф. Валентин Петков (2006) е отлично медоносно дърво, от което пчелите събират нектар и прашец. По негови данни един цвят отделя 0,42 мг нектар със захарност 37,7%. Плодовете узряват септември — октомври. Тогава придобиват тъмно-кафяв цвят. 

 

Видът е светлолюбив, сухоустойчив и бързорастящ. Гледичията рядко боледува. Тя е здраво и ветроустойчиво дърво. Толерантна към наводняване. Устойчива е и на засушаване и до някъде на засоляване. Расте по-добре на бедни на азот почви от много други дървета.