Многогодишно тревисто полувечнозелено растение от сем. Житни. Образува множество плитки коренови издънки, чрез които се разпространява. Може да бъде инвазивен. Листата са дълги до 50-60 см, тясно ланцетни, стоманено сиви. Не образува плътна туфа, а по-рехава разрастваща се популация. В див вид се среща по Атлантическото крайбрежие на Северна Америка и Европа. Типичен псамофит - растение, виреещо в пясъците. Елимусът е напълно зимоустойчив за България.

 

Височина до 60-70 см, ширина до 1 м.

 

Декоративна интензивна сивосиня листна маса.

 

Летен (през юли-август), без значение. Цветовете представляват високи прости класове, подобни на житните.

 

Лесно за отглеждане, но бързо разрастващо се растение, което може да бъде и инвазивно. Вирее на бедни, сухи и песъкливи почви, и дори в крайбрежните пясъчни дюни. Още по-добре се развива на умерно влажни и богати почви. Отглежда се на пълно слънце или лека полусянка. При необходимост, създайте преграда, за да ограничите разпространението на елимуса.

 

Елимусът е типична крайморска трева. Като такава, тя може да се използва за засждане в крайморски месторастения. Освен, че е ярка и красива, тя предпазва от ветрова ерозия морския бряг - следователно може да се използва като почвопокривна и почвоукрепваща. Понася и известно засоляване на почвите. Освен това може да се използва в озеленяването като солитер, в комбинация с други треви или дори в кашпи и клоцове.